Начало Статии Всяка награда носи своите отговорности, тя не се дава просто ей така - ЧАСТ 1

Всяка награда носи своите отговорности, тя не се дава просто ей така - ЧАСТ 1

09.02.2018 / Автор: Теодора Йорданова    Оцени
00000
Гласували:
Всяка награда носи своите отговорности, тя не се дава просто ей така - ЧАСТ 1

 

 

Нашият идол и приятел - уникалният Енчо Керязов, гостува преди броени дни в офиса на BodyConstructor за един личен, позитивен и истински разговор.

 

Вижте какво сподели с нас един от най-великите циркови артисти в света! 

 

 

 

 

 

Започваш да се занимаваш с акробатика на 6 години. Помниш ли в кой момент точно реши, че това е твоето призвание?

 

Всичко започнало с това, че моите родители са ме завели на цирк. Изключително много съм се впечатлил от акробатите и от техните умения. След този случай буквално в спалнята на майка ми и баща ми, на леглото съм започнал да скачам и да се опитвам да правя номера, от тези, които съм видял. После дядо ми на село ми е направи лост, на който самостоятелно да изпробвам различни неща. След това, по някаква чиста случайност съм се разболял и майка ми решила да ме запише на спорт, за да ми укрепне имунната система. И тъй като е било зима, за да не е по стадиони или някаква активност навън – тя ме е записала на акробатика.

 

В днешно време, ако искаш да тренираш даден спорт, плащаш и тренираш. По онова време селектирането се е случвало по друг начин. Треньорите ходели по училища, избирали високите деца за баскетбол, гъвкавите за акробатика.

 

Казвал съм хиляди пъти и в други интервюта – аз не съм имал тези качества, които са се търсили за акробат. Моят треньор е казал на майка ми, че нямам данни, да ме запишат на футбол или лека атлетика, че не съм гъвкав и нямам нищо генетично заложено, от което да се започне и с времето да се моделира по-лесно. Но аз съм имал голямо желание да тренирам акробатика и майка ми помолила треньора да ходя една седмица, тъкмо за да ми мине желанието. И така всъщност съм започнал.

 

Вече много по-късно разбрах, че това е моето призвание. В началото всичко е въпрос на игра, скачаш на батута, супер забавление, седмицата, в която е трябвало да ходя е минала, дошла е втората седмица и треньорът е започнал да ми обръща внимание. Обаче след един период от около 6-7 месеца – са започнали по-други занимания и в този момент съм поизгубил желание. Дори се е наложило треньорът да дойде до вкъщи, за да ме върне обратно в залата. Не му е коствало много усилия да ме върне, защото явно все пак съм го имал това желание да тренирам акробатика. В един по-късен етап, може би на 11-годишна възраст, вече съм започнал да правя задно салто, стойка на ръце, елементарни, но основни елементи. От този момент съм посветил цялото си съзнание на този спорт и вече ясно съм осъзнал, че наистина искам да стана акробат. 

 

Енчо Керязов, BodyConstructor

 

Спомням си, в 1-ви клас, може би беше на 1-вия учебен ден, учителката ни попита какви искаме да станем като пораснем. Със съучениците ми трябваше да напишем на листче желанието си и всички листчета да сложим в едно шише...от боза. Запечатахме шишето с восък и го заровихме в училищния двор под едно борче.

 

Бяхме се разбрали, след като завършим, да направим една среща на класа и да видим кой какво е написал. Аз още тогава, в 1-ви клас, бях написал, че искам да стана акробат. Това съм мечтал да правя още оттогава.

 

По-късно, като започвам в цирка, всъщност осъществявам и детската си мечта. Искал съм да тренирам акробатика, за да стана цирков артист.

 

Кой е най-емоционалният ти момент през годините, в които си бил цирков гастролиращ акробат?

 

Най-силният и докосващ момент, хм, това е много сложен въпрос. Със сигурност са много, но няма как да не спомена срещата ми с Арнолд Шварценегер. Като се върна назад, в детството си, се сещам, че съм гледал всеки негов филм, за мен той е бил супергерой, човек, който съм виждал само по телевизията, взимал съм си видеокасети и съм следил всичко, свързано с него. И в един момент, 20 години по-късно, получавам специална покана от този човек да представя номера си на негово мероприятие. Няам да забравя момента, в който моят номер приключи и този човек беше станал на крака и ме аплодираше. После дойде зад кулисите, поздрави ме, имахме възможност да общуваме, макар и за малко. Спомням си, че вълнението беше огромно. Чувствах се като малко дете, което вижда дядо Коледа.

 

Енчо Керязов, BodyConstructor

 

Действието се развива, когато съм на 30 години, в Охайо, по време на "Арнолд Класик", част от Фестивала "Арнолд Класик".

 

Разбира се, има и много малки моменти, които са ме докоснали по различни начини, от напълно обикновени хора, които са изказвали своето мнение за мен или са правили страхотни жестове. Всички тези моменти нося със себе си.

 

И безспорно, срещата ми с Арнолд Шварценегер беше моментът, в който загубих ума и дума, защото този човек, с когото съм израснал, който ме е мотивирал с филмите и автобиографичните си книги, за който съм изчел буквално всичко – стоеше пред мен, а начинът му на говорене и жестове – те са същите, каквито са и по филмите и е много странно, сякаш и ти участваш във филм с него.

 

А най-трудният?

 

Най-трудният момент, тук безспорно мога да дам много конкретен отговор. Това беше моментът, в който по-малкият ми син си счупи ръката. През 2016-та година, в Америка, по време на репетиция, двамата ми сина правят акробатично изпълнение и малкият ми син пада и си чупи ръката на две места. Това беше най-най-най тежкият момент през целия ми живот.

 

 

Отговорността е много голяма, аз ръководя тренировката, аз преценявам кога да свалят предпазния колан. Изпълнението е задно салто и половина, той трябва да се приземи на крака. Получава се лошо падане, защото той се отказа по средата на изпълнението. Това винаги е фатално. В акробатиката, когато тръгнеш да правиш един елемент, трябва да го направиш. Можеш да паднеш лошо, но не можеш да се нараниш толкова много, колкото, ако се откажеш. Направиш ли го - се загубваш във въздуха и се разпиляваш. За сравнение мога да дам шофирането. Все едно, че да караш кола, да се панираш и да пуснеш ръцете от волана.

 

Искаш ли децата ти да станат като теб?

 

Лично да си призная, тайно съм щастлив, че въпреки любовта и на двамата ми сина към акробатиката, по-големият тръгна по свой си път. За разлика, може би, от много други родители, които искат на всяка цена децата им да поемат по техния път, аз не искам, защото знам колко е голяма болката, колко е голямо лишението и аз лично не искам той да минава през тези етапи.  

 

И ми е много интересно, в бодибилдинга, ако попитаме един от най-успелите бодибилдъри, дали би искал детето му да мине по неговия път, съм 99% сигурен, че той ще направи всичко възможно това да не се случи. И това важи не само за бодибилдинга, а за всеки спорт. Защото, за да бъдеш един от най-добрите – трябва да направиш компромиси със себе си, със здравето си, да минеш през редица лишения и да се отдадеш изцяло само на това.  

 

Енчо Керязов, BodyConstructor

 

А другият вариант – синът ми да се занимава с това и да бъде посредствен...аз искам той да е един от най-добрите, независимо с какво се занимава. Малкият ми син е още на 14 години, той се увлича постоянно в нови и нови неща, така че все още не мога да кажа накъде ще поеме той.

 

Много пъти съм казвал – никога не поемам ангажимент без семейството си. Това е абсолютно задължително за мен. Трябва да имам подсигурени условия за тях.

 

Относно образованието – и там съм намерил решение. Децата ми учат в мобилно училище за пътуващи деца в Германия, с онлайн уроци и изпити. При положение, че сменям държави на всеки 6 месеца, за около 2 години – над 40 града – това са 40 училища.

 

Това е моята формула за успех – семейството, професията и мобилното училище.

 

Ако напишеш книга за живота си, кои биха били основните глави в нея и как би ги озаглавил?

 

Как бих разделил живота си на етапи. Хм, 1-вата глава със сигурност ще бъде спортната акробатика, защото е една много голяма част от живота ми. Бих я озаглавил „От невъзможното – възможно.“ Може би заглавието е повлияно от думите на треньора ми, че не ставам за акробат.

 

Втората глава е безспорно влизането ми в цирка. Бих я нарекъл: „Сбъдната мечта“.

 

Следващата глава е създаването на семейството. Това е много голяма част от живота ми. Не е никак лесно човек да се занимава с това, с което аз се занимавам – постоянни пътувания, срещи с толкова много хора, и заедно с това да успяваш да съхраниш семейството си. Да отглеждаш деца, те да завършат, да са образовани. Наистина е много трудно в тези условия – живот в каравани, квартири, хотели, самолетни полети. Бих озаглавил този етап така: „Моето семейство“.

 

Енчо Керязов, BodyConstructor

 

Другият етап от живота ми, който е много важен за мен и тотално ме е завладаял на 99% - това е „Нощта на звездите“. Тук обаче заглавието е: „Моят университет“. За мен това е университет, в който се уча постоянно.

 

Изключително сложно е да организираш едно толкова голямо събитие. Говорим за номинации, кандидатстване на деца от цяла България, които са постигнали сериозни успехи, в това, с което се занимават. Те очакват да бъдат оценени достойно. Трябва да имаме формуляри, точкова система, за да бъде всичко възможно най-обективно. Трябва да имаме комисия във всяка една категория, и то от хора, на които имаме доверие. Те трябва да са достатъчно компетентни как да правят своя избор.

 

Тази година имаме на 400 подадени кандидатури, в направление спорт специално са над 200. Децата имат уникални постижения - имаме двама световни шампиони, имаме вицесветовен шампион, имаме дете, което е завоювало и квота за олимпиадата. От тези всички деца да селектираме само 3 – е изключително трудно. Това е едната страна на монетата.

 

Продължаваме нататък. Имаме един грандиозен спектакъл, който се прави в името на тези деца. Събираме се една плеяда от изключителни имена в цирковото изкуство и не само. Тук идва и един друг момент – трябва да подберем точните номера, които биха се вписали най-добре в зала „Арена Армеец“, защото това е една огромна сцена.

 

Хората, които участват, трябва да бъдат мои много добри познати, защото иначе няма как да дойдат тук. Тези хора са страшно ангажирани, те трябва да си освободят ангажиментите, ако имат такива. Аз например съм зает до 2021 г., и в момента, ако ми посочите дата -  мога да кажа в колко часа имам представление и къде.

 

Нощ на звездите, BodyConstructor

 

Реквизитът, с който се работи – оръдие, което идва от Америка, за да изстреля Жената Торпедо, рампи за мотористите, една много голяма кула за скейтборд и BMX, с помощта, на която ще бъде прескачан оркестърът, всички тези неща трябва да се докарат до България.

 

Отделно, тази година имаме и артисти от Виетнам, за които са нужни визи. След това – необходимо е да се организира рекламата, да се определи бюджетът, който имаме възможност да отделим за тази реклама. Това събитие е все още непознато за българската публика, това не е продукт, който хората да си купят. В крайна сметка ние награждаваме деца таланти и за нас е важно все по-вече хора да знаят за този спектакъл.

 

Хората, които ще вземат участие са световни имена в цирка и не само. Фреди Нок има 5 рекорда в книгата на Гинес, 22 световни рекорда, зрителите ще видят комик от Бродуей, толкова много имена, които в България са супер непознати.  

 

Freddy Nock, BodyConstructor

 

Следващият много основен и важен етап е стиковането на репетициите. Това са над 100 участници, 60 човека оркестър, 25 балерини от националното хореографско училище. Цялата организация е един много сложен процес, а ние сме 3-4 човека, които стоят зад този проект. Това събитие е изключително скъпо в този му вариант.

 

Залата няма как да бъде наета за 1 ден, защото трябва да се направи репетиция, затова я наемаме за 3 дни. Занимаваме се и с полетите на всички участници, хотелите, изхранването.

 

Затова бих казал, че е университет, защото се уча на страшно много неща, това е един много скъп колеж, в който съм от 7 години и все още не мога да завърша. За 3-та поредна ще направим „Нощта на звездите“ в зала „Арена Армеец“, като първото издание се проведе в Ямбол. Надявам се на 10-тата година и 10-тото издание -  да успея да завърша (смее се).

 

Мислил ли си с какво щеше да се занимаваш, ако на 6 години не се беше влюбил в акробатиката?

 

Не, нищо друго не бих правил. Обичам, когато имам време да играя тенис, обичам да играя и волейбол. Разтоварвам се и страшно много с четене на книги, предпочитам автобиографичните, които много ме мотивират. Последната, която прочетох беше на Йохан Кройф – „Моят начин“. Исках да разбера какъв е бил неговият начин, защото всеки има свой начин. На Арнолд Шварценегер съм изчел абсолютно всичко, което е излизало. Може би това обичам да правя през свободното си време.

 

Какво е усещането да си световноизвестен?

 

Аз не се усещам по никакъв начин световноизвестен. В нашите среди, в цирка мога да кажа, че ме познават като име. Световноизвестен е Роджър Федерер, Роби Уилямс, Арнолд Шварценегер. За мен да си световноизвестен означава като отидеш в някоя държава, независимо в коя – да си разпознаваем.

 

Коя за теб е най-важната ти награда и защо?

 

Най-важната ми награда безспорно е „Сребърен клоун“ от световния цирков фестивал в Монте Карло. Това е най-голямото отличие, което съм получавал. Естествено, имам и страшно много други награди, скоро бях на един фестивал, под патронажа на френския президент, в България също имам много отличия – почетен гражданин на Ямбол, награда „Икар“ на Съюза на артистите в България, високото държавното отличие „Златен век“.

 

Енчо Керязов, BodyConstructor

 

Всяка награда си носи своите отговорности, тя не е дадена просто така. Очакванията стават все по-големи. В началото си мислех, че като взема награда, нещата ще станат по-лесни, но това въобще не е така. Напротив, особено, когато публиката е запозната с постиженията ти, хората очакват да видят най-доброто.

 

Очаквайте ЧАСТ 2 следващата седмица! 


 


Теодора Йорданова

Тагове: Енчо Керязов, Нощта на звездите, 2018, спектакъл, семейство, акробатика, цирк, университет
Добави в Svejo

Всяка награда носи своите отговорности, тя не се дава просто ей така - ЧАСТ 1




Прочети още ...

Вездесъщият Енчо Керязов пред BodyConstructor:

Вездесъщият Енчо Керязов пред BodyConstructor: "Фитнесът е моят офис!"

23.07.2015 г. / автор: Любомир Христов
Това не е поредното интервю с някое величие от сферите на културизма или силовите спортове. Това интервю е с един човек, който мнозина от нас познават от интернет, и едва ...
Световни величия в грандиозния спектакъл

Световни величия в грандиозния спектакъл "Нощ на звездите" от фондация "Енчо Керязов"!

04.10.2015 г. / автор: Master Admin
Започва официалната продажба на билетите за дългоочакваното събитие: ПРИЯТЕЛИ в „Нощ на звездите“ – и вашата среща със световните звезди на спорта и цирковото изкуство става реалност на 24 февруари, ...
Слави Горанчовски с първа титла от

Слави Горанчовски с първа титла от "Арнолд Класик" 2018

07.03.2018 г. / автор: Теодора Йорданова
  „Срещаме“ се със Слави Горанчовски по доста необичаен начин. Той все още е в Америка, а ние бяхме крайно нетърпеливи да разберем как се чувства след като зае почетното трето място ...
Шампионът Тони Шивачев става част от треньорския екип на BodyConstructor!

Шампионът Тони Шивачев става част от треньорския екип на BodyConstructor!

14.11.2016 г. / автор: Лора Горовска
Тони Шивачев е най-новият фитнес треньор и специалист в екипа на BodyConstructor. Той тренира от 25 години, дългогодишен състезател по културизъм е, неколкократно печели шампионски титли и е считан за ...