Начало ФорумСилов Трибой, Стронгмен и ЩангиЕнциклопедия на Силовия Трибой (ЧАСТ 1). Теченията и Различията. Какво е силов трибой и може ли да се каже кой е най-силен?
Начало Най-нови теми Активни теми Най-популярни теми Най-полезни теми
Назад към раздела

Енциклопедия на Силовия Трибой (ЧАСТ 1). Теченията и Различията. Какво е силов трибой и може ли да се каже кой е най-силен?




Мастер Админ
мнения - 1116
Master Admin
2015-02-05 08:53:01

Автори: Алана КейсиНиколай Николов, Любомир Христов (може да се появят и още)

Започваме най-голямата поредица за Силовия трибой, писана някога у нас. В следващите няколко части от поредицата "Енциклопедия на Силовия Трибой" смятаме да обхванем всичко за този спорт, за което знаем и можем да измъкнем информация в следващите няколко месеца. В първата част ще започнем с разликите между различните типове/течения в Силовия Трибой, след това вероятно ще се върнем на предисторията и най-популярните федерации, състезатели и така нататък.... Надяваме се, че това ще бъде един от най-добрите "наръчници" на всеки нов състезател и ентусиаст, който решил да се занимава със спорта, защото по наше мнение не само че спортът е страхотен, но и доста функционален, приложим в други направления, интересен и зрелищен... Да започваме!


Силовият трибой е един от най-разпространените неолимпийски спортове, датиращ от 70те години на миналия век. Първите състезания се провеждат в САЩ под наименованието „
Odd lifts” ("странните вдигания" - не че има нещо странно в Клека, Лежанката и Тягата), вероятно защото СССР иЕнциклопедия на силовия трибой (ЧАСТ 1) - Теченията и различията източният блок набират страхотна сила във Вдигането на тежести малко след средата на века, а има си хас американците да останат „по-назад“ и да не измислят и те собствен спорт, в който са добри (поне тогава). След не повече от 10 години той става разпознаваем под името „Powerlifting” и се превръща в основа на тренировките с тежести за много други силови спортове като Стронгмен и Културизъм. Трибоят и вариации на неговите дисциплини се ползват като основа за силовата подготовка и в редица лекоатлетически и други спортове (американски футбол, бойни спортове, спинтово колоездене и други).

 

С години обаче назрява един проблем..... Този проблем става все по-очевиден и задълбочаващ с времето, а именно – унифицирането на правилата в него. През последните 10-15 години се появяват редица федерации след IPF, но за това след малко...

 

Може би неведнъж сте чували, че има хора, които вдигат по 450-460кг от лег, клякат с по 550кг, като дори аз лично чух за човек, „клекнал“ с 585кг (1350 паунда)! Това дори за просветените звучи невъзможно.... И на всичкото отгоре подобни рекодри валят всяка година поне по няколко дузини... От друга страна обаче, някои пауърлифтъри стават световни шампиони и поставят рекорди с по 80-100кг по-малки тежести. Каква е истината всъщност? Защо едните твърдят, че вдигат митични тежести, но други също се считат за най-силните в света, макар и с по-малки (но пак огромни)Енциклопедия на Силовия трибой, част 1 тежести от порядъка на 370кг лег и 480кг клек?  Защо има толкова много хора, които твърдят, че са номер 1 и можем ли да намерим отговора на това кой е на върха в този спорт?


Както се досещате - това трудно ще можем да определим с 1, 2 или 5 статии по темата, но ще се опитаме да ви обясним основните разлики между различните видове (течения) на Силовия трибой и вие ще прецените кое е по-близо до реалните физични закони, възможни да бъдат овладяни от човек.... Тази част от поредицата "Енциклопения на Трибоя" съвсем няма да "открехне" настоящи състезатели и спортисти от сферата на нещо ново, а по-скоро ще се опита да хвърли малко светлина върху всеобщото неразбиране на критериите в пауърлифтинга сред хората извън него.



Силов трибой с екипировка и без екипировка - каква е разликата?

 

Официално приетият стандарт за екипировката в силовия трибой е одобрен от Международната федерация по силов трибой (IPF - International Powerlifting Federation). IPF е най-голямата и легитимна федерация по силов трибой в света. Ако трибоят някога стане олимпийски спорт, то най-вероятно IPF ще го оглави и ще избира състезателите и ще налага форматите за отделните шампионати. Това е така заради една основна причина – правилата, следвани и наложени от нея (но за тях след малко). И каква е основната разлика? Ако вашата екипировка и аксесоари са “IPF approved” – “одобрена от IPF”, това означава, че са одобрени от най-широко Енциклопедия на силовия трибой (ЧАСТ 1)приетата федерация по силов трибой в света и би следвало да бъдат приемливи за всяко едно състезание по трибой. Важно е да сте сигурни, че екипировката ви е одобрена от IPF, особено когато планирате да се състезавате в екипировъчен трибой не само в България но и навън. Получаването на официален статус “одобрена от IPF” за вашата екипировка ви носи също така и тлъста сметка, която трябва да платите, следователно фактът, че нещо не е одобрено от IPF, не го прави автоматично незаконно. Зависи от състезанието и федерацията, тъй като има редица други организации в световен мащаб.

 

Обикновено бинтовете за колене се проверяват само за дължина и за непозволената при тях велкро материя (залепки). Бинтовете за китки (накитниците) и коланите обикновено биват проверявани само с бързо преглеждане. Стига коланът ви да не съдържа велкро и да не е над определена дебелина/ширина, ще сте ок. Но все пак винаги проверявайте правилника, за да сте сигурни, че няма да ви пратят обратно към съблекалните да си смените аксесоарите.

 

И така - има два основни вида силов трибой: Безекипировъчен (RAW) и екипировъчен (geared/equipped). Във всеки от тези две течения на трибоя има по-нататъшни подвидове. Нека започнем с дефинирането на Безекипировъчния трибой.

 

100% безекипировъчен трибой (Classic Powerlifting / Raw Powerlifting)Енциклопедия на силовия трибой (ЧАСТ 1)

 

Силов трибой без екипировка означава, че движенията се изпълняват с одобрено от IPF обикновено ластично трико (което е същото като това на щангисти и борци). Под „обикновено” се има предвид трико, което не осигурява допълнителна подкрепа на състезателя по време на Клека/Лежанката/Мъртвата Тяга. Триката винаги се изискват на състезания по трибой (освен може би на местното състезание във вашия град или село), тъй като позволяват на съдиите да следят ефективно за дълбочината при Клякането, позицията на седалището при Лежанката и дърпането/заключването при Тягата.

 


Позволена екипировка в безекипировъчния трибой:

  • Трико (обикновено, неподпомагащо);
  • Колан (закопчалка тип лост или вилица, без велкро лепенка);
  • Накитници;
  • Наколенки (само одобрени от IPF, без велкро, без многопластови)

Енциклопедия на силовия трибой (ЧАСТ 1)(БЕЛ.РЕД: Има и една друга разлика между двата типа трибой - екипировъчен с еднопластови трика и безекипировъчен. Тя обаче, е сравнително тънка и почти незабележима на моменти, а именно - разликата в дълбочината на клека и вдигането от лег. На редица шампионати без екипировка критериите за легитимен клек (поне две бели съдийски лампи) са по-стриктни за разлика от екипировъчния, където на моменти минават за успешни малко по-високи клекове, това разбира се, не винаги е така и не навсякъде. Това е напълно нормално, защото се има предвид, че когато нямаш подкрепа и нямаш ограничение в амплитудата на движение (каквото се появява при бинтовете и трикото) трябва да клякаш една идея по-дълбоко и да спускаш лоста на лежанката доста по-безпроблемно и респективно да заключваш в горна позиция по-лесно, имайки предвид по-малката тежест). Нека обаче да продължим с другите видове трибой.

 

 

 

Безекипировъчен трибой с бинтове

 

Някои категории в безекипировъчния трибой имат секция за „безекипировъчен трибой с бинтове” (Raw powerlifting with knee wraps), където са позволени бинтовеDan Green вместо наколенки. От бинтове до бинтове обаче, може да има огромна разлика, но това няма да коментираме тук. За много хора този тип вдигане не е никакъв Raw powerlifting, a по-скоро е обикновен екипиран трибой без трико или нещо средно между двете. Бинтовете разбира се, не дават тази подкрепа както трикото (или комбинацията от двете), но пак могат да осигурят между 30 и 80кг отгоре над класическия безекипировъчен трибой в движението клек. Други големи вдигачи пък открито заявяват, че техните рекорди са Raw, макар и да са правени с много сериозни дълги бинтове (популярни представители на този тип трибой са Ерик Лилибридж, Дан Грийн, Константин Поздеев, Андрей Маланичев и др.)

 

Каква тогава е разликата между бинтовете и наколенките (позволени в безекипировъчния трибой)?
Наколенките са цилиндри от еднопластов еластичен материал (най-често неопрен), които дават само малко подкрепа и пружинация при клякането, стига да знаеш как да ги ползваш. Като цяло колкото по-дебели са наколенките, толкова по-голяма е тяхната подкрепа, стига състезателят да може да се възползва от това. Наколенките с ленти от велкро водят до най-голяма подкрепа, но те не са разрешени в силовия трибой на IPF.

Бинтовете от друга страна, са дълги ластични ленти, които навивате около коленете си по специален начин. Бинтовете дават много повече подкрепа и по-добра пружинация на дъното Енциклопедия на силовия трибой (ЧАСТ 1)на клека - но пак зависи дали можете да се възползвате от това. Те могат да бъдат поръчвани с дължина 2, 2 и половина или 3 метра. Колкото по-голяма е дължината им, вероятно толкова повече подкрепа е вероятно да постигнете с тях. Но в много федерации са разрешени само бинтове с дължина 2 метра (и то определени модели). Материята/твърдостта на бинтовете също е от значение. Докато Дан Грийн или Андрей Коновалов могат да изберат един тип материя, аз мога да избера друг. Причината за това е, че те клякат два пъти колкото мен или с различна постановка, като следователно друг вид материал на бинтовете може да работи по-добре за тях.

 

Ако са ви навили бинтовете и се чувствате доста некомфортно, значи са го направили както трябва. Бинтовете се навиват на състезателя непосредствено преди опита и се свалят веднага след него. Съществуват и редица различни бинтове в гамата на позволените, но това вече е друга тема и ще го обсъдим в някоя от следващите части на поредицата.

 

 

Екипировъчен трибой с еднопластови трика/фланелки (и с бинтове)

 

Екипировъчният трибой с еднопластово трико/фланелка е съвсем различно “животно” от безекипировъчния трибой. Вместо да носят обикновено трико по време на Клека, на състезателите е позволено да носят еднопластово single-ply (тоест от един слой плат) подпомагащо трико, наподобяващо гащеризон, направен от твърд брезент. По време на Лежанката състезателите могат да носят еднопластова подпомагаща фланелка под тениската си, като по време на Мъртвата Тяга също така им е разрешено да носят еднопластово трико за Тяга (редица състезатели ползват триката си за клек, които са подобни).

 

Целта на подпомагащото трико е да позволи на състезателя да вдигне по-голяма тежест, отколкото тази, която нормално се вдига без екипировка. Вдигането с екипировка не прави нещата „по-лесни” за състезателя и съвсем не означава, че той „мами”. Това просто значи, че този състезател е трибоец в състезание по трибой с екипировка - това е всичко! Както например това, че пилотите от Формула 1 карат най-бързите возила - съвсем не означава, че тяхната работа е най-лесна, дори напротив. Екипировъчният трибой носи свой специфичен набор от предизвикателства. Първо, струва по-скъпо, доста по-скъпо. Едно трико може да е около 200-250 долара, а обикновено ти трябват поне 2 трика и 2 фланели. Второ - изисква поне още един човек, който да помага на състезателя да си слага екипировката. Трето, екипировъчният трибой предизвиква страхотни болки в началото и изиксва сериозна адаптация и нужда от усвояване на техниката на движение, което е доста по-специфично от това на класическия трибой, особено за новобранците.Енциклопедия на силовия трибой (ЧАСТ 1)

 

Фланелките/триката са направени така, че докато състезателят изпълнява негативната част на движението, платът на трикото/фланелката се разтяга насила под влиянието на тежестта. Тъй като фланелката/трикото (които са доста стегнати) трябва да бъдат разтегнати, те правят трудно достигането на необходимата дълбочина при Клека, докосването на гърдите с лоста при Лежанката и навеждането, хващането на лоста и заемането на стартова позиция при Мъртвата Тяга, особено когато става въпрос за младите момчета или за „разпукване“ на ново парче екипировка.

 

Фланелките и триката трябва да са точно по мярка на състезателя (или един номер по-малки), за да бъдат максимално ефективни. Ако трикото/фланелката пасват на състезателя идеално, трябва обличането им да бъде предизвикателство, но все пак да бъде възможно. Типичното обличане на трикото си представлява закачане на всяка една от презрамките поотделно на силова клетка и висене с подскачане нагоре–надолу, за да се влезне в трикото за Клек/Тяга. Това много често отнема 10-15 мин. Също така е напълно нормално състезателят да не може да влезне във фланелката си сам. Винаги има нужда от човек, който да издърпа ръкавите нагоре възможно най-високо и да дръпне фланелката надолу, за да я намести правилно.

 

Докато техниката е важна и при безекипировъчния и при екипировъчния трибой само на бинтове, то тя става жизненоважна при трибоя с екипировка. Екипировката може да даде възможност на състезателя да повдигне по-голяма тежест, но ако той се отклони дори съвсем леко от обичайната си отработена линия на движение, това би било достатъчно да го наклони напред на Клека или напълно да изгуби контрол върху тежестта на Лежанката. Внимателните пазачи стават още по-важни в екипировъчния трибой, защото и тежестите нарастват с до 40-50%!

 

Според някои хора точно поради завишените изисквания към техниката на изпълнение при екипировъчния трибой е важно за състезателя първо да развие  известна базова сила в трибоя без екипировка, преди да премине към вдигането с екипировка. Други твърдят, че тъй като бинтовете/триката/фланелките предпазват сухожилията и мускулните връзки, всъщност екипировъчният трибой е по-безопасен от този без екипировка, тъй като преди 30 години първата екипировка е била създадена точно с тази цел. „По-безопасен” означава, че има по-малка вероятност състезателят да скъса нещо (да се травмира). Може би и от двете е по малко е вярно.

 

Енциклопедия на силовия трибой (ЧАСТ 1)В състезания по екипировъчен трибой с еднопластови трика/фланелки, бинтовете за колене с дължина 2 метра почти винаги са разрешени. В зависимост от федерацията могат да бъдат разрешени и 2.5 метрови бинтове. Бинтовете за китки (накитниците) винаги са разрешени, но отново с някои изключения. Налакътниците без велкро обикновено са разрешени при Клека, но не и при Лега и Мъртвата Тяга.

 

Забележка: Въпреки че подпомагащите трика/фланелки са разрешени в трибоя с екипировка, те не се изискват задължително и за трите движения. Можете да сеЕнциклопедия на силовия трибой (ЧАСТ 1) включите в състезание по трибой с еднопластова екипировка и да клякате с подпомагащо трико, да вдигате от лег с подпомагаща фланелка, но да дърпате Тяга с обикновена фланелка/потник. Много трибойци избират този вариант, тъй като не им харесва да изпълняват Мъртва Тяга с трико, или просто защото не могат да си позволят да имат едновременно и трико за Клек, и трико да Тяга. Състезателят може също така да реши да дърпа Тяга с трикото си за Клек, ако няма трико за Тяга, както споменахме по-рано. Трикото за Клек няма да е също толкова полезно при Тягата, но все пак ще помогне в някаква степен на състезатели, правещи конвенционален клек.

 

Разрешена екипировка в екипировъчния трибой с еднопластови екипи:

  • Еднопластово трико за Клека/Тягата ИЛИ обикновена фланелка за Тягата;
  • Еднопластова фланелка за Лежанката;
  • Колан (закопчалка тип „лост” или „вилица”, без велкро);
  • Накитници;
  • Бинтове за колене (дължина 2 или 2.5 метра в зависимост от федерацията);

 

Екипировъчен трибой с многопластови трика/фланелки и бинтове

 

Трибоят с многопластови екипи е сходен с трибоя с еднопластови такива като философия, само че е разрешено триката/фланелките да са направени от няколко пласта материал. Това означава, че материята на триката/фланелките е по-твърда и трудна за разтягане. Постигането на достатъчна дълбочина при Клека е още по-трудно, докосването на лоста в гърдите при Лежанката е още по-трудно, и заемането на начална позиция при Мъртвата Тяга става още по-голямо предизвикателство. Навярно сте забелязали, че именно тези състезатели са тези, които са с най-странната техника и амплитуда на движение, но твърдят, че вдигат най-големите тежести в света.

 

Енциклопедия на силовия трибой (ЧАСТ 1)Целта на силовия трибой с многопластови екипи е да бъде повдигната най-огромната тежест в човешките (или нечовешките :) възможности. Многопластова екипировка също така означава, че е разрешено под триката да се носят специално направени шорти, увеличаващи, макар и не много, негативното, или обратното съпротивление на състезателя при Клека и Тягата.

 

Многопластовата екипировка е дори още по-трудна за обличане и почти винаги оставя белези и синини по състезателя (което е обичайно и при еднопластовата екипировка, но не в такава степен). Белезите, оставащи по ръцете на трибойците от фланелките за Лег са наричани „белези от ухапвания” в Щатите. Много често вероятно сте виждали, че състезателите с многопластова екипировка носят и фланели с отворен гръб. Това е така, защото при този тип фланели за лежанка, съпротивлението/разтягането е много по-трудно, те са много по-дебели от затворените и е невъзможно да бъдат облечени ако бяха затворени отзад. Много често сме виждали и, че някои състезатели носят по два чифта накитници, налакътници и всичко друго, което би им помогнало да вдигнат по-голяма тежест.

 

Друго специфично за този тип трибой е, че голяма част от състезателите са специалисти в дадено движение от трите (най-често лег или клек) и рядко вдигат тези извънземни тежести в другите две.  В световен мащаб обаче, не съществува федерация, която да организира големи състезания в този тип трибой. Най-често такива прояви се срещат в Щатите и по-рядко в Европа, като дори те са част от друго голямо събитие или се правят като демонстрации от малко състезатели. Правилата откъм движение са доста по-свободни като много често дълбочината на клека е много по-малка (обикновено се кляка до паралел или малко над него), кляка се на монолифт и може много често да видите дори опити, в които спотърите (техническите лица) леко поддържат щангата - все неща, които са абсолютно забранени в IPF и повечето други федерации.Енциклопедия на силовия трибой (ЧАСТ 1)

 

Силовият трибой с многопластова екипировка е още една версия на трибоя, не по-добра или по-лоша от всяка друга, просто по-различна. Техниката на изпълнение добива още по-критична важност, макар и да се различава от техниката на другите типове трибой, които описахме преди малко. Едно дребно изплъзване на концентрацията би могло да означава, че 1,000 паунда (445 кг) ще се стоварят мигновено върху състезателя по начин, който не искаме да си представяме изобщо. 

 

За Клека и Лежанката, не ви препоръчвам да тренирате с еднопластова или многопластова екипировка без директното ръководство или надзор на състезатели от екипировъчния трибой. Изпълнението на Мъртва Тяга с екипировка не е толкова опасно и действително изисква просто малко привикване. Имайте предвид, че триката за Мъртва Тяга се правят специфично за конвенционална Тяга ИЛИ за сумо Тяга. Ако по принцип дърпате сумо стил и се опитате да правите сумо Тяга с трико, произведено за конвенционална Тяга, може да останете разочаровани. Респективно и триката за Клек се правят за състезатели, клякащи с широк или с тесен разкрач.

 

Разрешена екипировка в екипировъчния трибой с многопластови екипи:

  • Многопластово трико за Клека/Тягата ИЛИ обикновена фланелка за Тягата;
  • Многопластови шорти са разрешени под трикото;
  • Многопластова фланелка за Лежанката;
  • Колан (закопчалка тип „лост” или „вилица”, без велкро);
  • Накитници;
  • Бинтове за колене (дължина 2, 2.5 или 3 метра в зависимост от федерацията);

 

И отново, налакътниците с велкро почти никога не са разрешени по време на Лежанката, но понякога са разрешени при Клека. Като цяло налакътниците се използват само на тренировка.

 

Мъртва Тяга – с фитили или без?Енциклопедия на силовия трибой (ЧАСТ 1)

 

Няма такъв „филм“ като тяга с фитили. В спорта наречен Силов трибой фитилите никога не са били разрешени при Мъртвата Тяга, в нито една федерация. Това се дължи на факта, че Мъртвата Тяга е смятана за мярка за сила на хвата, освен цялостната сила на тялото.  

 

Фитилите обикновено се използват само като тренировъчно приспособление, когато трибойците правят тренировка с „претоварване(overload). „Претоварването” е модификация на дадено упражнение, позволяваща на състезателя да повдигне по-голяма тежест, отколкото може по правилата. В случая с Мъртвата Тяга това може да означава тежка частична Тяга от блокчета например. Фитилите са също така добър тренировъчен аксесоар за други спомагателни упражнения като например тежко повдигане на раменете с дъмбели, гребане и др. В допълнение фитилите са по-обичайни за стронгмен събития, където целта в Мъртвата Тяга е максимален брой повторения или уталожване на визуалната жажда за по-извънземна тежест.

 

Клек – Монолифт срещу Класически стенд (излизане с крачки назад)

 

Друга променлива в силовия трибой е употребата на монолифт. Монолифтът позволява на състезателя да заеме позиция за Клека, минимално да повдигне тежестта вертикално извън стойките (около инч/2.54 см или по-малко), и веднага да клекне, без да се налага първо да отстъпва назад и после да връща щангата обратно на Енциклопедия на силовия трибой (ЧАСТ 1)стойките. Това е възможно, тъй като монолифтът е замислен да дава възможност точно за такова изпълнение. Тежестта стои върху подвижна стойка. След като атлетът повдигне щангата нагоре, операторът на монолифта премества стойката напред. Друг плюс на монолифта е, че може много лесно да се наглася, така че да пасва точно на височината на всеки състезател. Освен това няма странични вертикални стендове, които да пречат на трибойците, поставящи ръцете си много широко върху лоста.

 

Тъй като атлетът не е принуден да отстъпва назад с щангата на рамене, за да заеме стартова позиция за Клека, много хора в трибойската общност твърдят, че Клек от монолифт не е легитимен, тъй като състезателите не са отстъпили назад с тежестта, което несъмнено изисква някаква концентрация, време и сила. Монолифтът е позволен предимно на състезания с многопластова екипировка.

 

С Допинг Контрол и БЕЗ Допинг Контрол?

 

Друга сериозна разлика между различните федерации е именно тази. Това е една недотам дискутирана тема в средите поради редица причини... Вдигането и състезателният свят с Допинг е доста по-различен от състезателния свят с допинг контрол. Най-вероятно 99% от големите шампиони във всички видове трибой използват или все някога са използвали допинг, но това е въпрос на доказване, не на празни приказки.

 

Конкретно това, което обаче прави разликата между IPF (Международната Федерация по Силов Трибой) и останалитеЕнциклопедия на силовия трибой (ЧАСТ 1) федерации е наличието на Допинг контрол от WADA (World Anti-Doping Agency), който се упражнява и в Олимпийските спортове. Ако нейният контрол се въведе и по другите федерации, то това би означвало, че повечето от тях няма да просъществуват и няколко месеца. В IPF се тестват всички международни шампиони и голяма част от състезателите в горната половина на класирането. За другите федерации това изобщо не е желателно да се прави, тъй като управата им би рискувала по този начин да изгони почти всичките си състезатели. Както знаем обаче, допинг контролът не е всеобхватен и си има редица ограничения, от които някои състезатели и национални федерации могат да се възползват, за да избегнат наказанията и глобите, които ги грозят. Не всеки, който минава допинг контрола на WADA е "чист като майска роза", както и не всеки, който е силен и е станал шампион на световно ниво означава, че се е готвил с допинг.


Има и друга страна на монетата, с която можем да приключим краткия обзор на тази обширна тема – това че даден състезател е приемал или приема някаква форма на допинг съвсем не означава, че непременно има някакво страхотно предимство пред останалите, които хипотетично не употребяват допинг. За разлика от културизма и други тежкоатлетически спортове, в трибоя тренировката е от фундаментална важност (да речем 90% от цялата подготовка) и дори с цялата химия на света, отново няма да сте в състояние да вдигате шампионски тежести, за които се изисква години труд с по 300-400 тренировки годишно.

 


 

Енциклопедия на трибоя (Част 1)Надяваме се тази статия да изчиства объркването, което може да сте имали относно трибоя без и с екипировка. Нашите лични предпочитания са към суровия (RAW, или без екипировка) трибой и към този с еднопластови екипи (single-ply). Но така или иначе ние подкрепяме всички наши приятели трибойци, в който и вид трибой да решат да се състезават. Просто осъзнайте, че когато сравнявате цифрите в два различни вида трибой, е все едно да сравнявате цифрите на обиколка на дадена писта с рали автомобил, болид от формула 1 и пистов мотор - няма как да се срявняват подобни неща, базата е различна. Не можете директно да сравнявате резултата на някой в 100% безекипировъчния трибой с резултата на друг в трибой с екипировка, камо ли с трети, който е с многопластова екипировка, правещ по-малка амплитуда на движение. Такива директни сравнения са погрешни, макар че на много хора им се иска да кажат например: "Скот Менделсън е най-силният легаджия" или "Стан Ефердинг е най-якият състезател в категория до 120кг" и т.н. Като сложим за капак и допинг-контрола, за който споменахме малко по-горе, нещата стават наистина несравними.

 

Най-важното нещо, което всеки състезател трябва да направи, е да се запознае със всички правила на федерацията, в която е избрал да се състезава. Има много федерации в спорта силов трибой и всяка от тях може да позволява леко различаваща се екипировка. Много трибойци се състезават в няколко различни подразделения на трибоя и това също е окей донякъде, стига да не се състезават в различни федерации тайно, което не е позволено в повечето случаи. В крайна сметка заради тези огромни различия в правилата и екипировката се получават тези големи различия и в тежестите и рекордите. И разбира се - едните зачитат себе си за най-добри, както правят и другите - това също е нормално. Едва ли скоро време ще се случи някакво унифициране на правилата, колкото и да се опитват от IPF - това по-скоро ще е дългогодишен мъчителен процес, който не се знае дали и кога ще стане. Това обаче, което има някаква (макар и малка) вероятност да стане е Трибоят да стане Олимпийски спорт, например след 20 години под егидата на IPF и част от останалите федерации да бъдат погълнати от нея или да продължат да съществуват, но изолирани със своите правила и състезания, които ще са по-скоро за шоу.

 

В следващите части на поредицата ще засегнем още теми от спорта като: Предистория на трибоя и различните федерации, Най-именитите състезатели в различните течения, Най-лошите пречки при състезателите, Най-доказаните тренировъчни методики и други интересни теми.

 

 


ЗАДЪЛБОЧЕНИ ИНТЕРВЮТА с едни от най-големите състезатели и дейци в Тежката Атлетика, можете да очаквате у нас само в BodyConstructor! Ето и някои от тях:Енциклопедия на силовия трибой (ЧАСТ 1)

➨ Иван Абаджиев - Най-успешният треньор в историята на тежката атлетика

(ЧАСТ 1 и ЧАСТ 2)


➨ Карл Ингвар Кристенсен - Световен рекордьор и шампион по Силов Трибой (човекът вдигнал най-голям трибой в историята на IPF!)


➨ Ивайло Христов - Световен и Европейски шампион по Силов Трибой 

(Интервю 1 и Интервю 2)


➨ Крум Крумов - Многократен републикански шампион по Силов Трибой

 

➨ Ростислав Петков - Световен шампион по силов трибой на IPL и IPF 

(Интервю 1 и Интервю 2)


➨ Евлоги Георгиев - Европейски шампион за младежи и вицеевропейски шампион по вдигане от лег


➨ Димо Бенев - Републикански шампион по вдигане от лег, дългогодишн треньор и призьор от международни състезания по Силов Трибой

 

➨ Лейн Нортън - Шампион по Силов Трибой и Културизъм САЩ, Доктор на науките и Фитнес треньор


➨ Божидар Георгиев - Републикански шампион по Силов трибой


➨ Владимир Ризов - Многократен шампион по Стронгмен

 


 

Източници: Alanna Casey http://liftbigeatbig.com/author/alannacasey


Автори: Алана КейсиНиколай Николов, Любомир Христов  (на снимките долу)

 

Енциклопедия на силовия трибой (ЧАСТ 1)  

 Енциклопедия на силовия трибой (ЧАСТ 1)


Прочети пълната статия ТУК


URL   
Харесвам 0