Принципно не съм вдигач на лежанката. Най-доброто ми представяне на състезание е 127,5 кг при лично тегло 63,8 кг. Никога не съм и претендирал, че съм с добра техника на лежанката. Но защо пиша това встъпление. Преди 6 месеца с мен се свърза Стоян Герчев. Мой близък приятел, с когото бяхме позагубили връзка за около 4 години. Той бе моят първи тренировъчен партньор по желязо и човек, от когото научих много, когато се захванах да тренирам мъжката. Стоян преди години пострада. Има два отстранени менискуса и пострадали кръстни връзки. Естествено, бе подложен на операция, която го доведе до куцане и патерици. Звънна ми един хубав пролетен ден и ми каза:
"Жорка, брат, трябва отново да захващам гирите, защото работата изобщо не е красива. 155 кила съм и куцам." Стоян е винаги прям, когато разговаря.
Разбрахме се за ден и час. Отидох да го взема от тях. Бях спрял на 200 м от блока на удобно за паркиране място. Преди да го видя, си мислех: "Колко ли да е зле? Все пак това е Стоян. Голям, як и много издръжлив." 200 м ги вървя 7 минути. Стана ми тъпо, че не бях паркирал по-близо, но то нямаше и как. Като се качи в колата, нищо не казах. Той започна. Разказа ми историята си по пътя.
Като пристигнахме в залата, прекрачвайки прага, му казах: "Стояне, сега ще се преродиш". При вида на обстановката и хората, които го познаха и започнаха да го поздравяват, той грейна. Сякаш аурата около него изведнъж се промени. Нямаше и помен от мъртвешкото излъчване. Сякаш се напери и една голяма усмивка се провлачи на голямата му глава.
Навремето, когато тренирахме заедно, Стоян правеше 220 кг клек, 190 кг лег и 290 кг тяга при тегло 118 кг. Сега започнахме с лег преса и лег екстензии лично тегло 155 кг. Продължихме с гръб, ръце и въобще покрихме цяло тяло. Тренирахме така 4 дни в седмицата, цял месец подреден хаос, докато изгоним мускулните трески и си припомним движенията. И след всичкия този безпорядък, бе време да определим и зададем конкретни цели.
В душата си заклет културист, той си нарече, че трябва да отслабне. ОК! Но за мен това не бе достатъчно! За да се възстанови, освен че трябваше да отслабне, той трябваше да стане силен. Един ден го накарах да натисне лежанката с тежки двойки. Достигна до 140! Много добре. И той се изкефи. Подхванах да му говоря за покачване на силата на лега. Мотивира се. Изградихме стратегията. Всичките тренировки щяха да бъдат ориентирани към лежанката. Така, седмица след седмица, килограм по килограм, Стоян преодоляваше 155, 160, 170, докато не започна да забива едни двойки на 180 и на 185. Подобрихме негов рекорд от славното му минало. Направи на 150 кг 12 повторения, а на 160 - девятка.
Та така, драги читателю, аз не съм легаджия, но подготвям легаджии. И не е само Стоян!
Покрай тренировките за лег Стоян се престраши и започна от лег пресата да прескача на стойките за клек.
Там той започна с лоста! Сега на 160 кг прави двойка с лекота и без колан. Походката му е значително подобрена, а самочувствието и мотивацията му го карат да продължава да се развива.
