"Понеже ми е много вкусно" – или как целият свят затлъстя
Надебеляхме ли в последните години? Определено. Живеем в свят, в който естественият ни хабитат са барове, ресторанти и пекарни. Големите пуканки и двойните десертчета са по-изгодни, ХL пиците са "джакпот", а в лимонадата има основно захарен сироп (или глюкозо-фруктозен).
Вие ще кажете, че в момента на глава от населението има повече фитнеси, лазерни терапии за отслабване и костюми, по които тече ток, удрящ със страшна сила мазнините ни, отколкото някога сме си помисляли. Low-carb и веган алтернативите пък са на всеки ъгъл. Да, така е, но какво показват проучванията?
Всъщност броят на населението с наднормено тегло и затлъстяване нараства през последните години и много хора намират за все по-трудно да поддържат „нормално“ тегло в наши дни. Според Световната здравна организация (СЗО) затлъстяването в световен мащаб се е утроило от 1975 г[1]. През 2016 г. 39 % от възрастните на възраст 18 и повече години са с наднормено тегло, а 13 % са със затлъстяване.
Редно е да отбележим и някои положителни стъпки в хранителното поведение на обществото. Според проучване на Световния фонд за изследване на рака (WCRF) през 2018 г. в сравнение с 1992 г. ние купуваме 56% по-малко бял хляб, 32% по-малко червено месо и 23% повече пресни плодове[2]. Това, за съжаление, не повлиява общата картина. Оказва се, че за сметка на ограничаването на едни вредни храни, сме наблегнали на други. Например консумацията на алкохол се е увеличила с 38%, а на сладкарски изделия като шоколадови блокчета - с 13%.
От всичко и по много
Случвало ли ви се е да жадувате за втора порция десерт след вечеря или да унищожите торба с чипс и веднага да посегнете към бисквитите в шкафа? А колко от Вас могат да хапнат само едно парченце от шоколада и да оставят другото настрана? Да, не сте само Вие! Гладът за вредна храна е най-често срещаният препъникамък по пътя към здравословното тегло и мечтаната фигура. Защо обаче ни е толкова трудно да кажем “Не”?
Преди всички тези храни дори да се появят на рафта в магазина, стотици умни глави се събират за да определят как точно ще се почувстваме докато ги консумираме. Това е т. нар. точка на блаженството[3]. Терминът е въведен от американския пазарен изследовател и психоаналитик Хауърд Московиц и определя точното количествата сол, захар или мазнини, които хранителната индустрия смесва в определени храни, за да създаде най-блаженото чувство в мозъка ни. Как Ви звучи това? Като създаване на наркотик, а? Ами определено сходството тук е изграждане на зависимости. Хранителната индустрия е инвестирала много средства в това да изпитваме желание да консумираме определени храни отново и отново. Освен всичко вредната храна е пакетирана и удобна за консумация, евтина е и е навсякъде (нали не мислите, че е случайно, че на касите в хипермаркетите са прилежно подредени само сладкишчета – производителите си плащат и за това). Добрата новина е, че колкото по-малко прибягваме до джънк, толкова по-рядко ще изпитваме глад за него.
Вина извън нас
Когато става въпрос за наддаване на тегло, всъщност няма много тайни и конспирации, които да карат хората да пълнеят. Ние ядем за да осигурим енергия за клетките в организма. Когато приемаме повече храна, отколкото имаме нужда, тя се превръща в мастна тъкан и ние качваме килограми.
Да, днес хората ядат повече и се движат по-малко, но има и нещо друго. Оказва се, че приемайки и изразходвайки едни и същи калории хората в наши дни и тези преди 30-40 години са изглеждали по различен начин. И плюсът не е в наша полза. Изследователи от университета Йорк в Торонто проучили данни за храненето, физическата активност и телесното тегло, събрани от възрастни американци между 1971 и 2008 г., и стигнали до заключението, че човек, който яде даден брой калории и извършва дадено количество упражнения днес вероятно ще има индекс на телесна маса (ИТМ) с 10% по-висок от същия човек със същите навици преди 20 или повече години[4]. Идеята, че други фактори освен преяждането и липсата на физическа активност могат да доведат до наддаване на тегло не е нова.
Бонусите на съвременния начин на живот като лош сън, пестициди и други химикали, както и употребата на антибиотици също са част от причините да дебелеем все повече.
Наддаването на тегло е сложна тема и със сигурност не е една и съща история за всички. Изключвайки здравословните причини, хубавото в случая е, че качването на тегло е основно в нашите избори. С осъзнаването, че точенето на лиги по чипс е просто емоционален глад сме доста по-близо до добрата форма. Един от основните моменти обаче е да не търсим бързи решения. Казвали ли сте си „до края на седмицата ще се тъпча с въглехидрати, а от понеделник тръгвам на фитнес, ще пия чай-чудо и ще си запиша час за антицелулитна процедура - така пак ще съм във форма за лятото“? Теглото ни подскача нагоре-надолу и смятаме, че това е в реда на нещата. Временните мерки водят до временни и застрашаващи здравето резултати. Истината за поддържане на здравословно тегло е стара колкото света и малко болезнена – начин на живот, а не 10-дневната диета на тази от предаването по БТВ. Търсенето на здравословна алтернатива, четенето на етикети и включването на спорт в ежедневието са навици, които можем да изградим още утре, а те ще ни се отблагодаряват доста дълго.
ИЗТОЧНИЦИ
[1] Obesity and overweight, who.int, https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/obesity-and-overweight
[2] How have diets changed over the years?, wcrf-uk.org, https://www.wcrf-uk.org/about-us/who-we-are/cancer-over-the-past-30-years/
[3] Addressing the sugar, salt, and fat issue the science of food way, ncbi.nlm.nih.gov, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6550161/
[4] Why It Was Easier to Be Skinny in the 1980s, The Atlantic, https://www.theatlantic.com/health/archive/2015/09/why-it-was-easier-to-be-skinny-in-the-1980s/407974/
Сподели статията, ако ти е харесала и напиши #bodyconstructor
Последвай ни в СОЦ медиите тук:
👉 Facebook
👉 YouTube
