Умората има много лица!
Преди да говорим за умората би следвало да уточним, че тя може да e от различно естество и настъпва в следствие на специфично въздействие. В контекста на спорта то може да се определи като проява на сила, издръжливост, бързина и пр., както и като комбинация от няколко фактора. Различните качества впрягат в различна степен и по различен начин механизмите на човешкия организъм. Следователно и умората се изявява според случая.
Съществуват различни теории за умората, които принципно погледнато не си противоречат. (1)
Съвременното разбиране за умората е, че тя може да бъде резултат от понижаване на функциите на нервните центрове в кората и подкорието на главния мозък, както и на отрицателни промени на периферно равнище (в периферната нервна система) в резултат от промени на средата (натрупване на лактат и въглероден диоксид след натоварване), които по една или друга форма блокират ензими и затрудняват дейността на нервните окончания, намаляват енергетичните резерви, затрудняват сърдечно съдовата и дихателната системи, влошават терморегулацията и намаляват секреторните функции и координацията между жлезите с вътрешна секреция. (2)
Лимитиращ фактор при умората може да е централната нервна система. Като този вариант може да се разгледа в две направления:
- Биологични предпоставки за умора на центровете в кората и подкорието на мозъка.
- Психологични предпоставки от личностно естетство (липса на мотивация, страх потиснатост и др.).
Тъй като в рамките на една статия не бихме могли да се впускаме в анализ на умората във всичките й проявления и аспекти, ще разгледаме изявата й при качествата: силова издръжливост, издръжливост, скоростна издръжливост и бързина.
Умората при развитието на бързина, например обикновено идва след лимитиране предимно от функционалното състояние на мускулната система и енергообмена в мускулните клетки. (3)
Една от първите прояви на умората е промяната в техниката на изпълнение на зададената дейност. Централна нервна система може да бъде възпрепятствана да достигне до зададената цел не само след „излизане от строя“ на най-слабото мускулно звено, но и от енергийни и метаболитни промени в самите мускули.
Става въпрос за взаимносвързани усложнения във връзка с КФ (креатин фосфата) и респективно АТФ, лактата и/или освобождаването на калциеви йони. Концентрацията на лактата се повишава значително, а това спомага за подкиселяване на средата, в която протичат реакциите и също така се блокира функцията на съответните ензими. Повлияни са и реакциите на калция в мускула, който е така необходим за мускулното съкращение. Това води до спад в интензивността на движенията и трудности за правилното изпълнение. Друг определящ фактор може да се окаже ниското ниво на нервно-мускулната координация.